23/05/2026

ПРАВЕН СТАТУТ НА ПОКУПКО-ПРОДАЖБАТАНА МОНЕТИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

РЕЗЮМЕ: Правният режим на покупко-продажбата на монети в България е многопластов — той зависи преди всичко от вида на монетата. Ключовото разграничение е между движими културни ценности (ДКЦ), чиято търговия е строго регулирана, и монетите, които нямат такъв статут и се търгуват свободно. Основният закон е Законът за културното наследство (ЗКН), подкрепен от Наказателния кодекс, ЗДДС и европейски регламенти. Статията систематизира актуалната нормативна рамка към май 2026 г.

1. НОРМАТИВНА БАЗА — АКТУАЛНА КЪМ МАЙ 2026 Г.

Правният режим на търговията с монети в България се определя от следната нормативна уредба:

  • Закон за културното наследство (ЗКН) — обн. ДВ, бр. 19 от 13.03.2009 г., с множество изменения, последното от ДВ, бр. 70/2024 г.
  • Наказателен кодекс (НК) — релевантни разпоредби: чл. 277а (незаконно теренно търсене), чл. 278 (неуведомяване при намиране), чл. 278а (незаконно придобиване и търговия с ДКЦ).
  • Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) — чл. 160, 160а (инвестиционно злато и освободени доставки), в сила с последна редакция.
  • Наредба № 1 от 18 юли 2018 г. на МК — за реда за издаване на разрешения за търговска дейност с ДКЦ и за водене на регистъра по чл. 116, ал. 1 ЗКН.
  • Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. на МК — за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движимите културни ценности.
  • Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета — относно износа на паметници на културата извън ЕС.
  • Регламент (ЕС) 2019/880 на Европейския парламент и на Съвета — относно въвеждането и вноса на културни ценности от трети страни.

2. КЛЮЧОВОТО РАЗГРАНИЧЕНИЕ: ДКЦ ИЛИ НЕ?

Преди всяка сделка с монети е необходимо да се установи дали монетата е движима културна ценност (ДКЦ) по смисъла на ЗКН. Отговорът определя целия правен режим.

2.1. Кои монети СА движими културни ценности?

Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗКН, движима културна ценност е всяко материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, което е от значение за общността и има научна или културна стойност. Монетите попадат в тази категория, когато имат историческо, нумизматично или художествено значение.

На практика в тази категория попадат: почти всички антични монети (гръцки, римски, тракийски, византийски); средновековни монети; монети, официално идентифицирани по реда на ЗКН като ДКЦ.

2.2. Кои монети НЕ са движими културни ценности?

Чл. 7, ал. 4 ЗКН изрично изключва от статута на ДКЦ:

  1. Машинно сечени монети и монетовидни предмети, „които нямат значение за научните изследвания и експозиционната стойност, с изключение на особено редки и ценни екземпляри, идентифицирани по реда на този закон като културни ценности“.
  2. Монети, датирани след 1800 г., „които нямат принос и значение за човешката история“ — съгласно чл. 7, ал. 3 ЗКН (цитат от museum-system.com, отразяващ действащата редакция на закона).

ПРАКТИЧЕСКИ ИЗВОД: Масовите монети от обращение (стотинки, левове, евроцентове), стандартните възпоменателни монети на БНБ и чуждестранните централни банки, и повечето монети след 1800 г. НЕ са ДКЦ и се търгуват напълно свободно, без каквото и да е специално разрешение.

3. СИСТЕМАТИЗАЦИЯ ПО КАТЕГОРИИ

Правен статут на основните категории монети в България

4. ЧАСТНА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА МЕЖДУ ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА

4.1. Монети без статут на ДКЦ

Покупко-продажбата на монети, които не са ДКЦ (съвременни монети, стандартни колекционерски монети след 1800 г. без историческо значение), е напълно свободна. Тя се подчинява на общите правила на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за договора за покупко-продажба.

Няма изискване за специална форма, регистрация или разрешение. Страните договарят свободно цена, условия и начин на плащане.

4.2. Монети с статут на ДКЦ

Продажбата на движими културни ценности между физически лица е правно допустима, но е обвързана с важни изисквания.

  • Монетата трябва да е законно придобита — не извадена незаконно от земята и не придобита по незаконен начин.
  • Препоръчително е монетата да е идентифицирана по реда на ЗКН (чл. 97–107) в музей и да има издадено удостоверение.
  • Препоръчва се писмен договор с данни за монетата, страните и цената — за доказване на законния произход при бъдеща проверка.

ВНИМАНИЕ: Продажбата на ДКЦ чрез онлайн платформи (OLX, Facebook Marketplace, eBay) не е забранена, но носи правни рискове, ако монетата е с неизяснен произход. При проверка от органите тежестта на доказване на законния произход е върху притежателя.

5. ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ С ДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ

5.1. Кога е необходима регистрация?

Съгласно чл. 115–116 ЗКН, търговска дейност с движими културни ценности може да се извършва само от лица, вписани в специалния регистър на Министерство на културата. Регистрацията е задължителна при системна или занаятчийска дейност по покупко-продажба на ДКЦ.

Физическите лица, извършващи еднократни продажби от личната си колекция, обикновено не попадат в категорията „търговец“ по смисъла на ЗКН, но при съмнение е препоръчително да се направи правна консултация.

5.2. Процедура за регистрация (чл. 116 ЗКН и Наредба № 1/2018)

Стъпки за регистрация на търговец с ДКЦ по чл. 116 ЗКН

5.3. Задължения на регистрирания търговец

Регистрираните търговци с ДКЦ са длъжни (Наредба № 1/2018, чл. 5–7):

  1. Да водят книга за вписванията — за всяка покупка и продажба на ДКЦ: описание на монетата, данни на контрагента, дата и цена.
  2. Да осигуряват подходящи условия за съхранение на ДКЦ в търговските помещения.
  3. Да предлагат за продажба само идентифицирани ДКЦ (чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1/2018).
  4. Да уведомяват МК при промяна на обстоятелствата в 14-дневен срок.
  5. Да съдействат при проверки от органите на МК и МВР.

5.4. Аукционна (тръжна) дейност

Провеждането на търгове (аукциони) с предмет ДКЦ изисква допълнително разрешение от министъра на културата — извън регистрацията по чл. 116 ЗКН. Правната основа е чл. 120 ЗКН и чл. 13 от Наредба № 1/2018 г.

Онлайн аукционите с ДКЦ се подчиняват на същото изискване. Платформи, базирани в чужбина (Heritage, Sixbid и др.), попадат под законодателството на своята юрисдикция, но покупката от тях от страна на български граждани следва да е съобразена с изискванията за внос по Регламент (ЕС) 2019/880.

6. ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА МОНЕТИТЕ

6.1. Що е идентификация и защо е важна?

Идентификацията е официален процес, при който компетентен орган (музей или нумизматично дружество) установява дали дадена монета е ДКЦ, определя нейния вид, период, произход и стойност, и издава официален документ (удостоверение). Тя е уредена в Наредба № Н-3/2009 г. на МК.

Идентифицираната монета се вписва в Регистъра на движимите културни ценности на МК. Регистрацията не е задължителна за притежателите, но е силно препоръчителна — особено при по-ценни монети, тъй като:

  • Доказва законния произход при проверки от органите на реда.
  • Повишава стойността на монетата при продажба — провениенцията е ценност.
  • Улеснява законния износ при продажба в чужбина.

6.2. Процедура за идентификация

Заявлението за идентификация се подава до директора на регионален или национален музей. Музеят е длъжен да извърши идентификацията, след което може да поиска монетата за временно задържане с цел установяване дали не е издирвана.

Таксата за идентификация е в размер на 8–15 лв. на монета (данните са от нумизматични форуми; точните такси се определят от ценоразписа на съответния музей). Срокът за издаване на удостоверение след идентификация е 1 месец. Законът не урежда краен срок за самото събиране на комисията — на практика процесът може да отнеме повече.

7. ДАНЪЧЕН РЕЖИМ

7.1. ДДС при търговия с монети

Стандартната ставка на ДДС в България е 20%. Тя се прилага при търговска продажба на монети от регистрирани по ЗДДС лица, освен в следните случаи:

  • Инвестиционно злато (чл. 160, ал. 1 ЗДДС): доставките на инвестиционно злато са освободени от ДДС. Инвестиционни златни монети са тези с чистота ≥ 900‰, изсечени след 1800 г., били са или са законно платежно средство, и продажната им цена не надвишава с повече от 80% пазарната стойност на съдържащото се злато.
  • Режим на маржа на печалбата (чл. 143 ЗДДС): прилага се при дилъри на стоки втора употреба, включително антики и колекционерски монети. ДДС се начислява само върху маржа между покупната и продажната цена, не върху цялата продажна цена.

7.2. Данък върху доходите (ЗДДФЛ)

Физическите лица, реализиращи доходи от продажба на монети, дължат данък по ЗДДФЛ. Доходите от продажба на движимо имущество са облагаеми с 10% плосък данък, деклариращ се в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ.

Изключение: продажбата на движимо имущество, придобито повече от 3 години преди продажбата, е освободена от облагане. Инвестиционното злато не се третира от НАП като движимо имущество — доходите от него подлежат на облагане.

7.3. Корпоративно данъчно облагане

Юридическите лица — търговци с монети — дължат корпоративен данък (10%) върху печалбата от дейността по общия ред на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

8. ИЗНОС И ВНОС НА МОНЕТИ

8.1. Износ от България

Износът на движими културни ценности извън ЕС е регламентиран от Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета. Изисква се разрешение за износ, издадено от министъра на културата.

  • Движение в рамките на ЕС: за лични вещи не се изисква разрешение. При търговски трансфер на ДКЦ между държави-членки — прилага се националното законодателство на приемащата страна.
  • Износ извън ЕС: изисква разрешение от МК за всяка ДКЦ. Приложимото законодателство е Регламент 116/2009, прилаган пряко в България.
  • Временен износ (за изложби, реставрация и др.) — отделен режим по чл. 96 ЗКН; допустим с разрешение на МК.

8.2. Внос в България

Вносът на ДКЦ от трети страни (извън ЕС) е регулиран от Регламент (ЕС) 2019/880 (в сила от юни 2025 г. за повечето категории). Изисква се декларация или лиценз за внос в зависимост от категорията и стойността.

При покупка от неевропейска онлайн платформа (напр. Heritage Auctions в САЩ): при стойност над 150 EUR — митническо оформяне и ДДС при внос (20%). За монети с особена историческа стойност — проверка за спазване на Регламент 2019/880.

9. НАМЕРЕНИ МОНЕТИ — СПЕЦИАЛЕН РЕЖИМ

Монетите, открити при теренни проучвания, строителни дейности или случайно в земята, са публична държавна собственост по силата на чл. 2а, ал. 1 ЗКН. Намирачът е длъжен да ги предаде и да уведоми органите.

  • Срок за уведомяване: 7 дни от намирането (чл. 278, ал. 1 НК, вр. чл. 93 ЗКН).
  • Уведомяване: до най-близкия държавен, регионален или общински музей.
  • Вознаграждение: намирачът може да получи парично възнаграждение по реда на чл. 111 ЗКН, ако е изпълнил задължението за уведомяване.

НЕЗАКОННОТО ТЕРЕННО ТЪРСЕНЕ с металотърсач без разрешение (чл. 277а НК) е тежко престъпление. Незаконното търсене, задържане и продажба на намерени монети се наказва с лишаване от свобода до 6 години и отнемане на имуществото. ГДБОП активно разследва подобни случаи — само през март 2026 г. са арестувани 5 лица в три области.

10. НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ — ОБЗОР

Наказания за нарушения, свързани с монети и ДКЦ (актуален НК)

11. ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТИ ЗА КОЛЕКЦИОНЕРИ И КУПУВАЧИ

  1. Купувайте само от законни канали: регистрирани дилъри, лицензирани аукционни платформи, нумизматични борси. Изисквайте фактура или разписка.
  2. Проверявайте провениенцията: при монети над 200–300 лв. настоявайте за документ, доказващ законния произход (фактура, аукционен каталог, предишна сделка).
  3. Идентифицирайте ценните монети: при монети с потенциален ДКЦ статут е препоръчително да поискате идентификация от музей. Цена: 8–15 лв./монета.
  4. Декларирайте доходите: системните продажби изискват деклариране по ЗДДФЛ (10% данък върху дохода от продажбата).
  5. При износ извън ЕС: задължително поискайте разрешение от МК за ДКЦ преди изпращане.
  6. При съмнения — правна консултация: обърнете се към адвокат или към отдел „Движими културни ценности“ на Министерство на културата.

12. ПОЛЕЗНИ КОНТАКТИ

  • Министерство на културата на Р. България: ул. „Александър Стамболийски“ № 17, 1000 София; тел. 02/940 09 00; www.mc.government.bg
  • Отдел „Движими културни ценности“ на МК: за въпроси относно идентификация, регистрация и износ.
  • Национален исторически музей — нумизматичен отдел: за идентификация на монети; бул. „Витоша“ № 2, 1000 София.
  • Национален археологически институт с музей (НАИМ-БАН): за идентификация на археологически находки.

В заключение, правният режим на покупко-продажбата на монети в България е ясен, но изисква внимание към вида на монетата. Основното правило е просто: ако монетата е движима културна ценност — съобразявайте се с изискванията на ЗКН; ако не е — търгувайте свободно.

Отговорното колекциониране — покупка от законни канали, документиране на произхода, деклариране на доходи — не само защитава колекционера от правна отговорност, но и допринася за опазването на националното историческо наследство и за здравия, прозрачен нумизматичен пазар.

Провениенцията — документираният произход на монетата — е правна защита, пазарна стойност и морална отговорност едновременно. Тя е в интерес на всеки добросъвестен участник на пазара.

ВАЖНА БЕЛЕЖКА: Този материал има изключително информационен характер и не представлява правна консултация. Нормативната уредба подлежи на промяна. При конкретни правни въпроси се консултирайте с лицензиран адвокат или с Министерство на културата на Република България.