За периода 1919–1929 г. България изплаща общо 186,4 милиона златни франка задължения по Ньойския договор. Най-тежкото практическо последствие е, че репарациите получават приоритет пред всяко друго задължение на държавата -тя може да емитира нови външни заеми само с разрешението на Репарационната комисия. На практика това е осъществено само при Бежанския заем (1926) и Стабилизационния заем (1928).
Стабилизационният заем е външен заем на Царство България в размер на 5,5 милиона британски лири (около 3,7 млрд. лева по тогавашния курс), взет от правителството на България през 1928 г. с подкрепата на Обществото на народите. Основната цел е да рекапитализира БНБ и да подготви условията за възстановяване на конвертируемостта на лева. Общите условия са установени с протокол между България и ОН, подписан през март 1928 г. с решаващата подкрепа на Великобритания.
Доходността при емисията на американския пазар е 7,75% -по-висока от тази по Бежанския заем (7,65%), което отразява по-значимия риск на българските заеми спрямо средното ниво от 5,67% за американския пазар през 1928 г.
С подкрепата на Финансовия комитет на Обществото на народите са приети два нови закона: Закон за БНБ -с него се извършва най-дълбокото институционно преустройство и банката се превръща в истинска емисионна централна банка, освободена от всяка неприсъща дейност; и Закон за стабилизирането на лева и за монетната циркулация, с който в България е установен златнодевизен паричен стандарт.
Ключово съотношение: 92 лева = 1 грам чисто злато. Обменният курс е фиксиран на 138,888 лева за 1 американски долар. Този курс се задържа до обезценяването на долара през 1933 г., когато спада до 83 лева за долар.
Законът (Д.В. бр. 200 от 03.12.1928 г.) разрешава отсичането на следните монети:
Важно: планираната монета от 5 лева е предвидена като разменна от неблагороден метал (никел, мед и др.) -не сребърна.
Намерението на БНБ да отсече монета с номинал от 5 лева, 1928 година, не се осъществява поради световната криза. От тази идея днес се твърди, че са останали само проекти. В някои каталози са показани снимки на монетата образец, но никъде не се вижда ясна индикация за проба.
На 20 юни 1928 г. Управителният съвет на БНБ взема решение да преустанови изкупуването на предмети от злато и сребро -допълнителен знак за влошеното финансово положение. Кризата, прекъснала проекта, е именно Голямата депресия -борсовият крах в Ню Йорк е на 29 октомври 1929 г., едва година след приемането на закона, и бързо се разпространява глобално.
Вместо монетата 5 лева с дата 1928, в обращение влизат монети едва от 1930 г. нататък:
Т.е. монетата от 5 лева реално е отсечена – но едва от 1930 г. нататък, в различни метали и с различни дати.
До 1951 г. всички български монети се произвеждат в чужбина. Монетите от 100 лева 1930 са отсечени в Будапещенския монетен двор (BP), а художникът е Беран Лайош (L BERAN). Тиражът е 1 556 223 броя. Монетите от 100 лева с дата 1934 – 20 000 са отсечени в Лондон, а останалите в Белград с плочки, произведени в Лондон.
Известно е, че за периода на цар Борис III съществуват каталогизирани пробни монети (essai) за номинали, предвидени, но отсечени в различна форма:
Тези пробни монети от 1925 г. показват, че практиката да се изработват образци за номинали, предвидени в закона, но неотсечени в редовно обращение, е типична за периода. Монетата образец 5 лева 1928 попада в същата категория.
В нумизматиката монетата 5 лева 1928 попада в категорията „pattern“ (пробна/образец) – монети, проектирани и евентуално изработени в единични екземпляри за одобрение, но никога не пускани в масово производство и обращение. Подобни монети са изключително редки. Когато се появят на търг, постигат значително по-висока цена от редовните монети.
Монетата 5 лева 1928 е юридически предвидена, художествено проектирана и технически е възможно да е съществувал поне един образец – но Голямата депресия прекъсва плановете. Когато монетите най-накрая се отсичат (1930), дизайнът и датата вероятно са актуализирани.
Тя е една от най-интересните „несъществуващи“ монети в българската нумизматика -не мит, защото законовата основа и проектните образци са реални; и не обикновена монета за колекциониране, защото никога не е пусната в обращение.
Монетата от 5 лева, която реално влиза в обращение, е тази с дата 1930 (каталожен номер KM# 39, Schön# 39, Numista N# 6445). Тя е изработена от мед-никел (Cu 750 / Ni 250), тежи 8 грама, с диаметър 26,13 мм и дебелина 1,85 мм, с назъбен гурт и медална ориентация (0°). Тиражът е 20 001 000 броя. Монетата е в обращение от 1930 до 12 март 1952 г., когато е демонетизирана с паричната реформа на НРБ.
Изследването в раздел III посочва Будапеща (BP) като емитент за монетите от 1930 г., но конкретно за монетата от 5 лева 1930 г. проверените нумизматични каталози (numizmatibg.com и onlinecoin.club) сочат монетния двор в Щутгарт. Будапеща (BP) е емитентът на сребърните монети от 100 лева 1930 г. Това е важна нумизматична прецизация -различните номинали от 1930 г. са отсечени в различни монетни дворове. До 1951 г. всички български монети са произвеждани в чужбина – в Англия, Русия, Австро-Унгария, Франция, Белгия, Германия, Чехословакия и Югославия. Българският монетен двор е основан на 28 юли 1952 г. и пуска първите си монети в края на същата година с помощта на съветски технологии.
Дизайнът на монетата от 5 лева 1930 г. е дело на Иван Стефанов Лазаров (1889–1952) -виден български скулптор, роден в Карлово, академик на БАН от 1941 г. и народен художник (посмъртно, 1969 г.). Лазаров завършва Държавното художествено-индустриално училище (1912) и специализира в Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен и Художествената академия в Дрезден (1917–1919). Той е автор на дизайните на две монети от 1930 г. -5 и 10 лева.
Аверсът на монетата изобразява конна сцена с надпис „КРУМЪ 814“, представяща хан Крум (управлявал ок. 803–814 г.) на кон, убиващ лъв с копие, с куче до него. Надписът отразява тогавашното, впоследствие преразгледано, научно убеждение, че Мадарският конник изобразява именно хан Крум. Днес изследователите приемат за по-вероятно, че релефът представя хан Тервел (701–718 г.). Мадарският конник е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство от 1979 г. Реверсът съдържа номинала, датата и страната: „5 ЛЕВА 1930 БЪЛГАРИЯ“ в лавров венец.
Законът за стабилизиране на лева от декември 1928 г. предвижда демонетизация на всички предишни монети. Новите сребърни монети, предвидени за отсичане, са с различна проба и тегло и не са законно платежно средство до неограничени суми (чл. 6). Никаква златна монета не е предвидена, а всички банкноти от предишните серии са постепенно изтеглени от обращение (чл. 8). Поправката на Закона за БНБ от декември 1928 г. предвижда свободна конвертируемост на банкнотите, но поправката от юни 1929 г. не я въвежда на практика, тъй като Законът за търговия с чужда валута от 1924 г. остава в сила.
Едновременно с монетната реформа, БНБ пуска нова серия банкноти (датирани 1922 и 1925), в която номиналите вече са изразени само в „лева“, без обозначение „злато“ или „сребро“. Въведените номинали са 5, 10, 20, 50, 100, 500, 1000 и 5000 лева, последвани през 1929 г. от 200 и 250 лева. Тази серия визуализира новото единно понятие „лев“ след стабилизацията. До 1928 г. банкнотите са обозначавани като „лева злато“ („лева злато / златни“) или „лева сребро“ („лева сребро / сребърни“).
В по-широкия европейски контекст реформата от 1928 г. е една от редицата стабилизации, финансирани от Обществото на народите след Първата световна война. БНБ преустановява изплащането на злато за банкноти от октомври 1912 г. насам; с изричен закон от януари 1919 г. централната банка официално прекратява обмена на книжни пари за злато и сребро „до ново нареждане“. До реформата от 1928 г. левът губи около 97% от стойността си в злато спрямо 1912 г. -при все това, за разлика от Германия, Австрия и Унгария, България не изпитва следвоенна хиперинфлация.
Иконографията на монетата от 5 лева 1930 г. (конник с лъв) намира пряко продължение в националния дизайн на българските евромонети. От 1 януари 2026 г. България е 21-ият член на еврозоната, а Мадарският конник украсява монетите от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента. БНБ официално решава да запази дизайните на предишните левови монети за приемственост. Надписът „БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ“, използван върху монетите между 1882 и 1943 г., е поставен на гурта на монетата от 2 евро.
Левът престава да е законно платежно средство на 1 февруари 2026 г. -точно един месец след официалното въвеждане на еврото на 1 януари 2026 г. Нереализираната монета „5 лева 1928“ придобива нов нумизматичен смисъл: тя е последното звено преди монетите, отсечени от 1930 г. нататък, и е символ на прехода между паричната нестабилност след войните и стабилизацията, която в крайна сметка осигурява над 20 милиона циркулационни монети от 5 лева между 1930 и 1952 г. Монетите от ерата на цар Борис III, включително тиражите от различни европейски монетни дворове, отразяват факта, че България е изграждала паричната си система изцяло чрез чуждестранно производство до основаването на собствен монетен двор.
Автор: Атанас Борисов
