Малко след като България влезе в еврозоната като 21-ва страна членка, БНБ внесе за одобрение първата си възпоменателна монета от 2 евро, посветена на Българската азбука. Дни по-късно неизвестна държава наложи вето — и случаят се превърна само третият подобен в четвърт век история на общата европейска валута.
На 1 януари 2026 г. България официално влезе в еврозоната като нейна 21-ва страна членка. Конверсионният курс беше фиксиран на 1,95583 лева за 1 евро — стойността, при която левът участваше в ERM II в продължение на години. Решението на Съвета на ЕС за приемането на еврото бе прието на 8 юли 2025 г.
Дизайните на националните монети поддържат приемственост с бившите левови монети. Мадарският конник — средновековен скален релеф от VIII век, включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО — е изобразен на монетите от 1 до 50 цента. Св. Иван Рилски, небесен покровител на България, красе монетата от 1 евро, а Паисий Хилендарски, ключова фигура на Българското национално Възраждане, е изобразен на монетата от 2 евро. Ребрата на двуевровата монета носят надписа на кирилица „БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ“ — изписан в двете посоки.
Всички монети включват задължителните общоевропейски елементи: 12-те звезди на ЕС, надписа „БЪЛГАРИЯ“ на кирилица и годината на емисията 2026. Монетосеченето е извършено от Монетен двор ЕАД — националният монетен двор на България, основан през 1952 г.
Успоредно с въвеждането на циркулационните монети Българската народна банка (БНБ) публикува своята Програма за монети за 2026 г. Тя предвижда издаването на шест колекционерски монети, като съгласно европейското законодателство тези монети имат статут на законно платежно средство само на територията на страната издател.
Планираните монети включват:
Извън тази програма — и по отделна процедура за одобрение — БНБ планира и емитирането на възпоменателна монета от 2 евро, посветена на „Българската азбука“, с тираж от 1 000 000 броя, предназначена за обращение в цялата еврозона. Именно тази монета се оказа в центъра на дипломатическия казус.
Проектодизайнът на монетата, изработен от Светлин Балездров и Стоян Дерчев, включва художествена композиция от букви на кирилица и надписа „БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА“. Концепцията е насочена към отбелязване на приноса на България към третата официална азбука на Европейския съюз.
Кирилицата придоби статут на трета официална азбука на ЕС след присъединяването на България към Съюза през 2007 г. — наред с латиницата и гръцката азбука. Вследствие на това кирилицата вече присъства върху евробанкнотите, а с въвеждането на българските евромонети присъствието й се разширява и там.
Кирилската азбука е разработена през IX–X век в Първото Българско царство от учениците на светите братя Кирил и Методий. Самите те са създатели на по-ранната глаголическа азбука, изработена около 862–863 г. с цел превод на богослужебни текстове за славяноезичното население. След политическото прогонване на техните ученици от Великоморавия, те намерили убежище в Първото Българско царство при цар Борис I.
Кирилицата е разработена в Преславската книжовна школа — главния книжовен и просветен център на средновековна България — в края на IX век. Тя се основава графически на гръцкото уставно писмо (унциал), като добавя нови букви от глаголицата за предаване на звуци, несъществуващи в гръцкия език. Официален статут като писменост на Българската държава тя получава в 893 г. с решение на Преславския събор. Оттам се разпространява в Киевска Рус, Сърбия и другите православни славянски земи.
Днес кирилицата се използва в над 50 езика и от около 250 милиона души в Евразия. Съвременният български вариант съдържа 30 букви. Именно спорът за историческото „авторство“ на азбуката — дали тя е „българска“, „византийска“ или по-общо „православнославянска“ — се очертава като вероятен мотив за подаденото възражение.
На 19 май 2026 г. България официално внесе проектодизайна в Съвета на ЕС — документ № ST-9435/26. Съгласно чл. 10, ал. 4 от Регламент (ЕС) № 729/2014, всяка страна членка, чиято валута е еврото, може в срок от осем дни да подаде мотивирано становище до Съвета и Комисията, ако счита, че дизайнът е „вероятно да предизвика неблагоприятни реакции сред нейните граждани“. Крайният срок беше определен за 27 май 2026 г.
Точно на последния ден от срока неназована страна подаде официално възражение. На 29 май 2026 г. беше разпространен документ № ST-9874/26 — информационна бележка до Постоянните представители и Съвета, в която се потвърждава постъпилото възражение. В публично достъпната версия на документа името на страната е заличено с указанието „DELETED“.
Темата беше изведена на обществено внимание от Цвета Кирилова от сдружение „Азбукари“, която проследи документалната следа и постави въпроса публично: „Кой възрази срещу българската азбука? Тайна държава от еврозоната оспори дизайна на българската монета от 2 евро.“ Според Кирилова всички нумизматични каталози, специализирани издания и програмни документи на БНБ продължават да включват монетата сред планираните за втората половина на 2026 г.
Регламент (ЕС) № 729/2014 на Съвета от 24 юни 2014 г. урежда техническите спецификации и процедурата по одобрение на евромонети. Съгласно чл. 10, страните от еврозоната са задължени да уведомяват взаимно за нови дизайни. Процедурата предвижда два вида блокиращи механизми:
При подадено правителствено възражение Съветът трябва да вземе решение. Страната издател може да оттегли или промени дизайна, да поиска гласуване сред членовете на еврозоната, или да потърси процедурно решение. Важен детайл: процедурата изисква „мотивирано становище“ — но мотивите в публичните документи рядко са разкривани подробно.
Случаят с българската монета е забележително рядко явление в историята на единната европейска валута. За четвърт век съществуване на еврото са регистрирани едва три известни случая на официално възражение.
2015 г.: Белгия срещу Франция — „Втората битка при Ватерло“
Белгия обявила намерение да издаде монета от 2 евро за 200-годишнината от битката при Ватерло. Франция незабавно подала официално възражение на 6 март 2015 г. — документ № ST-6922/15 на Съвета на ЕС. Парижкото правителство аргументирало, че монетата съдържа „негативен символ за някои европейци“ и би навредила на кохезията на еврозоната. Белгийският монетен двор вече бил изсякъл около 175 000–180 000 монети на стойност около 2,45 милиона евро — всички трябвало да бъдат унищожени. Белгия заобиколила правилото, като издала монета от нестандартния номинал от 2,5 евро, законно платежно средство само на нейна територия.
2019 г.: Италия, Гърция и Германия
Италия направила опит да издаде монета от 2 евро на Националната алпийска асоциация. Гърция и Германия подали възражения, позовавайки се на действията на асоциацията по времето на Втората световна война. В резултат Италия не издала друга възпоменателна монета от 2 евро за 2019 г.
2026 г.: България и неизвестната страна
Настоящият случай е третият от рода си. Разлика спрямо предходните е, че тук не е известна публично нито страната подателка, нито конкретните мотиви.
Въпросът за идентичността на страната подателка официално остава без отговор. „В официално достъпния документ името е редактирано и към момента няма публикуван документ на Съвета на ЕС, който да разкрива държавата. Всички твърдения в социалните мрежи, че това е конкретна страна, не са подкрепени с официален източник.“
В публичния дебат се очертаха два основни кандидата, базирани на исторически и геополитически анализ — но не на документирани факти:
Съгласно правилата на Регламент (ЕС) № 729/2014, след подаденото възражение Съветът на ЕС трябва да вземе решение. Пред България формално стоят три варианта: оттегляне или промяна на дизайна и нова процедура; настояване за гласуване сред членовете на еврозоната; или процедурно разрешаване по начин, аналогичен на белгийския подход от 2015 г.
Ключов индикатор за вероятния изход е фактът, че всички нумизматични каталози, специализирани издания и програмни документи на БНБ продължават да включват монетата в плана за втората половина на 2026 г. Ако казусът беше окончателно блокиран, логично беше да последва официално изваждане от програмата. Липсата на такова действие е съществен знак или за очаквано положително решение, или за вече постигнато процедурно уреждане.
В заключение, случаят с монетата „Българска азбука“ е нещо повече от нумизматичен спор. Той осветлява напрежения около историческото авторство на писмеността, начина, по който националните символи намират — или не намират — място в общото европейско пространство, и степента на прозрачност на институционалните процедури в ЕС.
„Най-интересният въпрос в момента остава не дали монетата ще бъде издадена — по всичко личи, че да — а коя точно държава е подала възражението и на какво основание. Официалният документ по този въпрос все още не е публичен“.
До разсекретяването на пълния текст на документ № ST-9874/26 въпросът остава отворен. А с него и по-широката дискусия за ролята на България и кирилицата в европейската цивилизационна идентичност — дискусия, за която монетата от 2 евро се оказа само повод.