Монетите не са просто платежно средство – те са миниатюрни исторически документи, отпечатъци на идентичност, вяра и политика. Малко страни с размерите на България могат да се похвалят с толкова богато нумизматично наследство, което е оставило следа не само в собствената им монетна история, но и в монетосеченето на чужди държави. Мадарският конник, кирилицата, светиите Кирил и Методий, Рилският манастир – тези символи са прекрачили границите на България и са намерили място върху монети, издавани от различни страни по целия свят.
Настоящата статия прави преглед на случаите, в които български мотиви, исторически личности и символи са изобразявани върху монети на чужди държави, като разглежда историческия контекст и нумизматичното значение на тези емисии.
Сред най-значимите приноси на България към световната цивилизация е създаването на кирилската азбука. Тя е разработена в Преславската книжовна школа от учениците на Светите братя Кирил и Методий – преди всичко от Свети Климент Охридски – в края на IX век. Днес кирилицата е официална азбука на над 50 езика и се използва от над 250 милиона души в Евразия.
Именно тази дълбока цивилизационна роля е накарала редица страни да посветят свои монети на делото на Кирил и Методий – дело, неразривно свързано с Първото Българско царство и средновековна България.
Мадарският конник е монументален скален релеф от началото на VIII век, изсечен на 23 метра над земята в скалния масив край село Мадара, Шуменско. Релефът изобразява конник, пронизващ лъв с копие, докато до краката му е паднал орел. Той датира от времето на хан Тервел и е уникален паметник на ранносредновековното изкуство. От 1979 г. е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Мадарският конник украсява всички редовни монети на България от 1999 г. до днес – и вече е преминал в историята на европейската нумизматика чрез включването му в дизайна на българските евромонети.
Един от най-документираните и исторически значими примери за чужда монета с български мотиви е съветската юбилейна рубла от 1981 г., посветен на 201eDружба навеки201c 2014 вечната дружба между СССР и България.
Страна емитент: СССР
Номинал: 1 рубла
Година на емисията: 1981 (в обращение 1981–1988)
Метал: мед-никел
Тегло: 12,8 г; диаметър 31 мм
Каталожни номера: Y# 189.1 / Y# 189.2; Schön# 139
На реверса на монетата са изобразени преплетените знамена на СССР и Народна република България, заедно с надписа „ДРУЖБА НАВЕКИ 1981“ (Дружба завинаги). Аверсът носи герба на Съветския съюз с надпис „СССР 1 РУБЛЬ“.
Монетата е отсечена по повод 1300-годишнината от основаването на българската държава – събитие, широко отбелязвано в социалистическия лагер. Тя е типичен пример за нумизматична дипломация от епохата на Студената война – чрез монетите двете страни демонстрирали своята идеологическа и политическа близост.
Монетата е широко разпространена и днес се среща в колекционерски среди по целия свят на достъпна цена (3–5 щатски долара). Тя е интересен исторически документ – свидетелство за интензивните двустранни отношения между двете страни в периода на социализма.
Каталожен номер: N# 46328 (Numista)
Тираж: 1 000 000 бр.
Дизайнер: Мирослав Хрич (Miroslav Hric)
Дата на емисия: 5 юли 2013 г.
Монетата е издадена точно на 5 юли – деня, почитан в Чехия и Словакия като ден на Свети Кирил и Методий (5 юли по католическия календар, 7 юли по стария обичай).
На нея са изобразени Константин (Кирил) с книга (символ на просветата) и Методий с църква (символ на институционалното християнство), фланкиращи двойния кръст на три хълма – символ на държавността. Надписите включват „KONŠTANTÍN“ и „METOD“, годините „863“ и „2013“, и „SLOVENSKO“.
През 2013 г. Словакия емитира 2-евро възпоменателна монета, посветена на 1150-годишнината от пристигането на мисията на Кирил и Методий в Моравия. Братята – родени в Солун, ромеи по произход – са получили от цар Борис I своята база за просветна дейност именно в България, където техните ученици разработили и утвърдили кирилицата.
Въпреки че мисията на Кирил и Методий се е осъществила на територията на Великоморавия (днешна Чехия и Словакия), нейните плодове – и особено кирилската азбука – са пряко свързани с България. Преславската школа и Охридската школа, действали в пределите на Първото Българско царство, са именно тези, които развили и разпространили кирилицата.
Монетата предизвикала оживена дискусия в Европа относно историческата принадлежност на делото на светите братя, с участието и на България. Тя е красноречив пример за това как един символ с дълбоки български корени продължава да живее в нумизматиката на други страни.
На 1 януари 2026 г. България стана 21-вият член на еврозоната. С влизането й в действие на общата европейска валута, страната лансира свои национални страни на евромонетите – дизайни, одобрени от Управителния съвет на БНБ на 9 април 2025 г. и разработени от Монетния двор.
Решението е взето да се запази визуална приемственост с монетите на лева – символите са добре познати на гражданите и дълбоко вкоренени в националната идентичност.
Монети от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента:
Изобразен е Мадарският конник – паметникът от VIII век, включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Той изобразява конник, пронизващ лъв с копие, и е национален символ на победата, защитата и приемствеността на българската държавност. Именно чрез нумизматичния си избор, България е потърсила равновесие между членството в ЕС и запазването на своите исторически и православни корени.
Монетата от 1 евро:
Изобразен е Свети Иван Рилски (ок. 876–946), небесен покровител на България и основател на Рилския манастир – най-голямото и значимо православно монашеско средище в страната. На монетата той е представен фронтално, с кръст и свитък в ръце. Надписите включват „БЪЛГАРИЯ“ и „ЕВРО“ на кирилица – подчертавайки националната и езикова идентичност на страната в новата й обща валута.
Монетата от 2 евро:
Изобразен е Свети Паисий Хилендарски (1722 – ок. 1773), монах от Хилендарския православен манастир на Атон и автор на „История славянобългарска“ – основополагащо произведение на Българското национално възраждане. Изборът на неговия портрет за монетата от 2 евро подчертава неговата роля като символичен баща на съвременното българско национално самосъзнание.
Гурт на монетата от 2 евро:
На гурта е изписано „БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ“ – препратка към монетите от периода на Царство България и ясен политически сигнал за съхранение на националната идентичност в рамките на европейската интеграция.
Чрез своите евромонети България прави нещо уникално: въвежда кирилицата официално в евровалутата – думите „СТОТИНКА“, „СТОТИНКИ“ и „ЕВРО“ са изписани на кирилица на съответните монети. Това прави България единствената държава в еврозоната, използваща кирилица върху евромонетите си – исторически факт с огромно символично и нумизматично значение.
Историята на самото наименование „лев“ е неразривно свързана с нумизматиката. Думата произлиза от холандския „leeuwendaalder“ (лъвски талер/долар) – сребърна монета с изображение на лъв, широко разпространена в Европа и Ориента. Тези монети са циркулирали в Румъния, Молдова и България и са дали имената на съответните валути: румънския „leu“, молдовския „leu“ и българския „лев“.
Лъвът като символ присъства и на Мадарския конник – пронизан от копието на конника – и е централен елемент от националната символика на страната. По този начин образът на лъва свързва нумизматично България с редица европейски традиции.
По времето на Второто Българско царство (1185–1396) са сечени монети от медни и сребърни сплави с характерни за епохата мотиви – изображения на Христос, Богородица, светци и царе. Монетите на Константин Тих Асен са особено значими: на тях за пръв път в историята на българското монетосечене владетелят е изобразен на кон – иконографски тип, уникален за Византийско-Славянското монетосечене.
Тези средновековни монети са повлияли на нумизматичното изкуство в региона и са документ за разцвета на средновековна България като значима балканска сила.
Страна емитент: Словакия (Словашка република 1939–1945)
Номинал: 20 корун
Година: 1941
Метал: сребро (.500) • 15 г • ⌀ 31 мм
Каталожни номера: KM# 7, Schön# 9, N# 6483 (Numista)
Тази монета е една от най-ранните известни чуждестранни монети с образа на Светите братя Кирил и Методий и предшества с над 70 години словашката евромонета от 2013 г. Сечена е по времето на Словашката държава (1939–1945) в чест на светите апостоли на славяните. На нея са изобразени двамата братя заедно с кръст и църква. Монетата е сребърна и е емитирана в сравнително ограничено количество, което я прави търсен колекционерски предмет.
Фактът, че едно от първите самостоятелни правителства на Словакия е избрало да увековечи Кирил и Методий върху своята монетна емисия, показва дълбокото присъствие на тяхното дело в националното съзнание на славянските народи – дело, неразривно свързано с Първото Българско царство.
Страна емитент: Ватиканът (Светия престол)
Номинал: 500 лири
Година: 1990 (Anno XII от понтификата на Йоан Павел II)
Метал: сребро (.835)
Каталожен номер: N# 14134 (Numista)
На реверса на тази ватиканска монета е изобразен Исус Христос, фланкиран от коленичилите Свети Кирил и Методий като апостоли на славянските народи и съпокровители на Европа – съгласно папската була „Egregiae virtutis“ на Йоан Павел II от 1980 г., с която двамата братя са провъзгласени за съпокровители на Европа.
Монетата е издадена в контекста на активната папска политика на Йоан Павел II за сближаване с Източна Европа след края на Студената война. Ватиканът избира именно образите на Кирил и Методий, за да символизира духовното единство на католическа и православна Европа.
Изборът на образите на светите братя от Ватикана е признание за тяхната универсална значимост – и същевременно косвено нумизматично свидетелство за ролята на България в духовната история на Европа, тъй като делото им е запазено и развито именно в Преслав и Охрид.
Страна емитент: Република Словакия (след 1993 г.)
Номинал: 50 словашки корун
Каталожен номер: N# 100440 (Numista)
Метал: сребро
Словакия е издала и втора юбилейна монета с Кирил и Методий в периода на независимостта си (след 1993 г.), преди приемането на еврото. Тя продължава традицията от монетата от 1941 г. и предхожда юбилейната евромонета от 2013 г. По този начин темата за Кирил и Методий преминава като нишка през цялата словашка нумизматична история в периода 1941–2013 г.
Страна емитент: Република Македония (дн. Северна Македония)
Номинал: 1000 денара
Година: 2014
Серия: „Икони на светците: Кирил и Методий“
Метал: сребро (.925) • 500 г
Каталожен номер: KM# 43, N# 108867 (Numista)
Това е внушителна голяма сребърна монета (500 г), изработена в традицията на иконографията – в иконен стил, характерен за православната традиция на региона. Северномакедонската монета е особено интересна от гледна точка на историческата дискусия за наследството на Кирил и Методий в Балканите: Охрид – градът, в който Свети Климент Охридски (ученик на светите братя) е развил кирилицата – се намира именно на територията на днешна Северна Македония.
Монетата е нециркулационна колекционерска емисия с изключително нисък тираж и висока нумизматична стойност. Тя свидетелства за многостранния характер на наследството на Кирил и Методий в региона.
Страна емитент: Германска демократична република (ИДГ)
Номинал: 10 марки
Година: 1975
Метал и технически параметри: никел-месинг • 12 г • ⌀ 31 мм
Каталожни номера: KM# 58, Schön# 54, J# 1557, N# 3170 (Numista)
Варшавският договор е сключен на 14 май 1955 г. като военен отбранителен съюз между социалистическите държави в Европа. Членки са: СССР, ИДГ, Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния и България (Албания е основателен член, но се оттегля през 1968 г.). По повод 20-годишнината от подписването на договора, Германската демократична република емитира възпоменателна монета от 10 марки.
На аверса е изобразен Националният герб на ИДГ с надписа „DEUTSCHE DEMOKRATISCHE REPUBLIK 10 MARK 1975 A“, където „A“ е монетарният знак на Берлинския монетен двор. На реверса централно място заема римското „XX“ (20 години), заобиколено от гербовете на всички седем държави-членки, наредени в три реда: на първия — Чехословакия и ИДГ; на втория — Румъния, СССР и България; на третия — Полша и Унгария. Надписът гласи: „WARSCHAUER VERTRAG 1955–1975“ (Варшавски договор 1955–1975).
Гербът на Народна република България (1971–1990) е изобразен на челно място в средния ред на реверса. Той представлява лъв на щит, обрамчен с житни класове и звезда. По такъв начин българският герб е увековечен на официална монета на друга социалистическа държава — прецедент, уникален в нумизматиката на Студената война.
Монетата е циркулационна колекционерска емисия, отсечена от Берлинския монетен двор. Тя е сравнително достъпна за колекционери (оценявана на 5–15 щатски долара в добро състояние) и е интересен документ на военно-политическото многостранно сътрудничество в социалистическия лагер. Нумизматично тя е особено ценна като единствения известен случай, в който гербът на НРБ е изобразен самостоятелно върху официална монета на чужда държава, в обращение сред гражданите й.
Страна емитент: Република Гвинея (Западна Африка)
Номинал: 1000 гвинейски франка
Година на емисията: 2026
Метал: злато (1/100 чисто злато)
Присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2026 г. е исторически момент, отбелязан не само в Европа, но и в света. По повод това събитие редица държави избраха да отсекат юбилейни монети. Сред тях е богатата на злато, боксит и диаманти западноафриканска Република Гвинея, която емитира златна монета от 1000 франка, посветена на влизането на България в еврозоната.
На реверса на монетата е изобразен ликът на Свети Паисий Хилендарски (1722–1773) — авторът на „История славянобългарска“, с която започва Националното Възраждане и процесът на изграждане на съвременната българска държавност. На аверса фигурират гербът и официалният девиз на Гвинея „Travail, Justice, Solidarité“ („Труд, справедливост, солидарност“).
Изборът на образа на Паисий Хилендарски е особено значим: именно той украсява и обикновената монета от 2 лева (от 1999 г. насам), а от 2026 г. — и евромонетата от 2 евро, с която пазаруват над 358 милиона европейци. Така светогорският монах от Банско е увековечен едновременно в три различни валути — левове, евро и гвинейски франкове.
Монетата е нециркулационна колекционерска емисия с превъзходна изработка, предназначена за нумизматични колекции и за любители на исторически значими евромонети. Тя е уникален пример за това как едно събитие — приемането на евро от България — получава нумизматичен отзвук далеч извън границите на Европа. Образът на Паисий Хилендарски, преминал от българска книжовност към левове, евро и гвинейски злато, е може би най-убедителното свидетелство за универсалността на неговото духовно наследство.
Вид: Еуросувенир (нумизматичен сувенир, не законно платежно средство)
Номинал: 0 евро
Година: 2019
Каталожен номер: N# 380221 (Numista)
Тази колекционерска „банкнота с нулева стойност“ е вдъхновена от цветна литография на Свети Кирил и Методий (1912) от чехословашкия художник Яно Колер (Jano Kohler, 1873–1941). Серията евросувенири е популярна туристическа и колекционерска продукция в Европа, макар и без статут на законно платежно средство. Банкнотата представлява нумизматично признание за ролята на Кирил и Методий в разпространението на православието и на славяно-българската азбука на Балканите.
В заключение, присъствието на български мотиви върху монетите на чужди държави е пряко свидетелство за историческото, духовното и цивилизационното значение на България в европейски и световен мащаб. Мадарският конник, кирилската азбука, Рилската света обител, образите на националните светци и будители – всичко това е намерило място не само в собственото монетосечене на страната, но и в нумизматиката на други народи.
Особено знаково е навлизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. – с монети, носещи кирилица и средновековни символи, страната утвърждава своята специфична идентичност сред народите на Европа. Кирилицата върху евромонетите е не просто шрифтов избор, а декларация: че едно малко, но горно държало народи може да стои редом с хилядолетните символи на европейската цивилизация.
За нумизмата тези монети са повече от метал и релеф – те са миниатюрни портрети на народна душа.
Автор: Атанас Борисов
