През 2026 г. Българската народна банка отдава заслужена почит на един от най-великите сини на родната сцена – Кръстьо Петров Сарафов – с емитирането на възпоменателна монета от 5 евро в серията „Български творци“.
Поводът е историческо събитие: 150 години от рождението на актьора, чието изкуство оформи облика на съвременния български театър и чието наследство продължава да живее в Националната академия за театрално и филмово изкуство, носеща неговото достолепно име. Монетата не е просто нумизматичен обект – тя е произведение на паметта, съхраняващо в метал дух, страст и половинвековна служба на сцената.
Роден на 6 април 1876 г. в неврокопското село Либяхово (днес Илинден), Кръстьо Сарафов принадлежи към плеяда от майстори, изковали изначалната слава на Народния театър.
Неговото семейство е дълбоко вкоренено в историята на Българското възраждане и борбата за независима църква. Баща му е учител, дядо му – архимандрит и деец на Екзархията, а по-старият му брат Борис Сарафов влиза в историята като виден революционер и ръководител на ВМОРО. В тази атмосфера на принципност и борба расте малкият Кръстьо, но вместо към оръжие – погледът му е насочен непреклонно към сцената.
Семейството му е категорично против избора му на поприще. Въпреки противодействието на родителите, дядото и дори братята – едно от най-колоритните предания разказва как брат му Борис изпратил войводи от ВМОРО да убедят директора на театъра да даде на Кръстьо главна роля – страстта към театъра в крайна сметка надделява.
Отличен на конкурс за стипендии по драматично изкуство измежду 60 кандидати, Сарафов заминава за Санкт Петербург, където завършва с отличен успех Императорското театрално училище при видните педагози Александър Ленски и Владимир Давидов. Така той се превръща в един от първите български актьори с истинско европейско profesionalno образование.
Над 250 роли, близо шест десетилетия на сцената, гастроли в Белградския народен театър и турне в Северна Америка – мащабът на Сарафовото дело е изумителен. Сред коронните му превъплъщения са Сирано дьо Бержерак (Едмон Ростан), Тартюф и Арган (Молиер), Фамусов (Александър Грибоедов). Съвременниците му го сравняват с водещите европейски актьори от онова време. Вестниците пишат за него: „45 години Кръстьо Сарафов играе не само на сцената, но и в душите на тези, които отиват да го гледат.“
Монетата е дело на художниците Пламен Чернев и Преслав Чернев и е отсечена в Монетния двор на България ЕАД с качество мат-гланц, висше – най-престижното нумизматично качество, при което матовото поле контрастира с огледално гланцираните релефни изображения.
Съчетанието на филмовата лента и театралните маски на реверса е семиотично точно: то отразява пълнотата на Сарафовия творчески живот – от театралните дъски на Народния театър до участията в ранния български кинематограф, включително в „Децата на Балкана“, „Безкръстни гробове“ и „Изпитание“.
Монетата е повече от нумизматичен артефакт – тя е акт на национална памет, достоен отговор на юбилейната 2026 г.
Ограниченият тираж от 6 000 броя прави емисията особено ценна за колекционери и любители на театралната история. Монетата влиза в престижната серия „Български творци“ на БНБ, която чрез нумизматиката разказва за личностите, формирали духовния облик на България.
В годината, в която се навършват 150 години от рождението на Кръстьо Сарафов, НАТФИЗ организира поредица от тържества, сред които и тържественото погребване на сърцето на актьора – запазено от кончината му през 1952 г. до днес – символичен акт, потвърждаващ уникалното място на този артист в националното съзнание. Монетата на БНБ се вписва хармонично в тези чествания като трайна материална памет.
