Претеглянето на монетите е един от основните методи за определяне на тяхната автентичност. В същото време не трябва да очаквате, че вашата монета ще съответства на теглото до стотни или дори десети от грама така, както е посочено в каталозите. Причините за тези отклонения от стандартите може да са различни, като може да вземете предвид и следното:
➡ Първо, монетата може да загуби част от теглото си поради изтърквания и захабявания, настъпили в резултат на циркулация или поради корозия.
➡ Второ, практиката показва, че понякога монетите се секат върху заготовки, предназначени за напълно различни видове монети от същата или друга държава, поради което теглото им се оказва значително по-малко или по-голямо от стандартното.
➡ Трето, дори при напълно нециркулирали монети теглото много често се различава от посоченото в каталога поради липса на достатъчен контрол и прецизност в конкретен монетен двор.
Много често границите на отклонения в теглото се установяват на ниво национално законодателство или наредби на конкретния монетен двор, но дори и в тези случаи отклонението на определена монета от стандартното тегло може да надвиши или да е по-лека от обявените стойности и това е съвсем нормално. Тоест при липса на други доказателства подобно отклонение не означава непременно, че монетата не е автентична.
Наред с измерване на теглото на монетите с цел идентификация на тяхната автентичност препоръчваме използването на 5 различни метода за анализ:
➡ Измерване на геометрични размери (диаметър и дебелина);
➡ Установяване на магнитните свойства на монетата;
➡ Преброяване на броя на рифовете по гурта или внимателно изследване на надпис/отпечатък;
➡ Определяне на състава и сплавта на монетата;
➡ Определяне на естеството на звука, когато монета удари твърда повърхност.
Комбинацията от тези показатели може да спомогне да определите дали дадена монета е автентична.
🔎 Въпреки че съвременните технологии позволяват да се постигне почти пълно съответствие на всички заготовки за монети по тегло, дори и днес контролът на теглото в монетните дворове (например в Кралския монетен двор на Великобритания (https://www.thegazette.co.uk/notice/2354589), който емитира монети за десетки различни страни) често не е достатъчно прецизен към всяка изсечена монета, а по-скоро е насочен към цялата или част от изсечената партида. И въпреки че стандартите и контрола са доста строги в рамките на тези партиди може да има отклонения от теглото.
Така например в миналото създаването на напълно идентични монети е било много по-трудно, а дори и невъзможно. В продължение на векове в световен мащаб контролът по отношение на теглото на монетите е бил насочен по-скоро към теглото на целите партиди, които са се отсичали, а контролът по отношение на отделните монети е било изключение.
🔎 За установяване на автентичността на монети от последните 70-80 години стандартното тегло, определено в законите и в нумизматичните каталози, има известно значение, но само в комбинация с други признаци за автентичност. Колкото по-рано е изсечена монетата, толкова по-малко практическо значение има теглото. Дори в случаите, когато са установени строги допустими отклонения в теглото, методите за контрол на теглото, съществували през миналите векове, не изключват появата на монети, които тежат значително повече или значително по-малко от стандарта.
В заключение следва да се има предвид, че диапазоните от възможни тегла, записани за всеки конкретен тип монета или година на издаване, могат да бъдат полезни при установяване на автентичността, но такива данни обикновено не се публикуват в каталози с редки изключения.