Малко след Освобождението, докато младата българска държава още залага основите на собствената си финансова система, в обращение влиза една дребна никелова монета, която днес звучи почти екзотично — 2½ стотинки. Тя е единственият български номинал с дробна стойност и носи народно име, което издава колко бавно старите навици отстъпват място на новите порядки: „петаче“.

Държава без пари

След 1878 г. България излиза от петвековното османско владичество, но не и от навика на хората да смятат по старата османска парична система. Официално страната вече изгражда своя парична единица — лева, обвързан по принципите на Латинския монетен съюз (1 лев се приравнява на 1 френски франк). На хартия системата е модерна и европейска. В ежедневието обаче хората по пазарите и кръчмите продължават мислено да прехвърлят цените в старите османски мерки, с които са пораснали.

Именно на границата между тези два свята — новия държавен ред и старите навици на пазара — се ражда монетата от 2½ стотинки.

Законът зад монетата

Основанието за сеченето ѝ е конкретно и документирано. На 26 ноември 1887 г. в Държавен вестник (бр. 134) е обнародван Закон за отсичане на разменна никелова монета, с който на финансовия министър се разрешава да пусне монети за общо 3 000 000 лева, разпределени в четири номинала:

• 20 стотинки — за 1 000 000 лева;
• 10 стотинки — за 1 000 000 лева;
• 5 стотинки — за 700 000 лева;
• 2½ стотинки — за 300 000 лева.

Монетите са отсечени през 1888 г. в монетния двор на Брюксел, Белгия — по онова време обичайна практика млади държави да поръчват сеченето на паричните си знаци при утвърдени европейски дворове.

Как изглежда монетата?

Монетата от 2½ стотинки е малка — с диаметър 15 мм, дебелина 1,4 мм и тегло около 2 грама, изработена от никел, с гладък кант. Тиражът е : 116 466 66 бр.. На лицевата ѝ страна е изписана номиналната стойност „2½ стотинки“, обградена от зрънчест кръг, а в пръстена около нея — надписите „Две стотинки и половина“ и годината „1888“. На обратната страна е поставен малкият държавен герб на Княжество България, а в пръстена — думата „България“ и девизът „Съединението прави силата“.

Защо „петаче“?

Ето и същината на историята: макар България вече да сече собствени монети по западен образец, народът все още смята по османската парична система. По тогавашния обменен курс 2½ стотинки се равнявали точно на 5 пара — старата османска разменна единица. Именно оттук идва народното име на монетата — „петаче“, буквално от старото „пет пари“. Хората не са наричали монетата по нейния официален, „западен“ номинал, а по стойността ѝ, преведена на езика, който все още им е бил по-разбираем.

Кратък живот в обращение

Монетата от 2½ стотинки влиза в обращение през 1888 г. заедно с останалите никелови номинали от 5, 10 и 20 стотинки. Номиналът обаче се оказва еднократен експеримент — той не се повтаря в по-късните емисии на страната. През 1917 г. е приет закон за замяна на никеловите монети с монети от нов метален сплав, а с Наредба-закон от 2 февруари 1937 г. (ДВ бр. 22) от обращение окончателно се изваждат всички дребни разменни монети от 1 до 20 стотинки, включително и 2½-те стотинки. Крайният срок за размяната им е 30 ноември 1937 г. — датата, на която „петачето“ официално престава да съществува като разменно средство.

„Ще те направя на две стотинки и половина“

Монетата оставя следа не само в кесиите, но и в езика. От дребната ѝ, почти нищожна стойност се ражда фразеологизмът „Ще те направя на две стотинки и половина“ — израз, с който се заплашва някой да бъде смазан, унижен или сведен до нищо. Логиката е проста: щом монетата е толкова дребна и незначителна, да „направиш“ някого на нея значи да го смалиш до най-долното стъпало.

От същото семейство изрази произлиза и по-познатото и до днес „Пет пари не струва“ — казано за нещо безполезно или без стойност. И тук отпратката е директно към петте пари, на които се е равнявало петачето: толкова малка сума, че се превръща в мярка за нещо изобщо нямащо цена.

Още любопитни факти

• Претендент за една от редките български монети. Екземпляр от 2½ стотинки, 1888 г. се съхранява в частния Музей на Бай Ганю в казанлъшкото село Енина, където се представя именно като един от най-рядко срещаните парични знаци в българската история.
• Дребна разлика, голяма цена. Сред нумизматите е известна особеност: ако чертата на дробта „2½“ на монетата е с различна дебелина или дължина спрямо стандартната, цената ѝ на колекционерския пазар може да скочи с около 20%.

• Свързана съдба с медните стотинки. Наредбата-закон от 1937 г., с която номиналът окончателно излиза от обращение, изрично изключва от размяна вече изтеглените медни монети от 5 и 10 стотинки, сечени още през 1881 г. — знак, че дребните разменни монети от следосвобожденската епоха са били изтегляни на няколко отделни вълни, а не наведнъж.
• Неповторим експеримент. Никой друг български номинал никога повече не включва дробна стойност — 2½ стотинки остава единственият опит в тази посока в цялата история на българската монетна система.

Защо е ценена днес?

За колекционерите монетата от 2½ стотинки, 1888 г. остава атрактивна по няколко причини. Тя е единствената българска разменна монета с дробен номинал — решение, което държавата не пробва повторно. Сечена е само в рамките на една-единствена година, което я прави сравнително рядка в добро съхранено състояние. И не на последно място — носи в себе си историята на едно кратко, но показателно преходно време, в което новата държава е строяла модерна финансова система, докато народът ѝ все още е броял по старите османски мерки.

Малка никелова монета, позната на малцина днес — а всъщност истински разказвач на историята за това как една млада държава и нейният народ постепенно намират общ език за парите си.