Български
Малката медна монета, хвърляна в чантата или забравяна под дивана, се превърна в символ на един по-голям въпрос: има ли бъдеще за 1- и 2-центовите монети? Докато САЩ вече обявиха края на американския цент, Европа бавно, но необратимо се движи към същото решение.
Американският цент с дата 2025 г. е обречен да бъде рядкост: президентска заповед прекрати производството му. Решението закъсня с десетилетия. Себестойността на производството на един американски цент отдавна надхвърля три пъти номиналната му стойност. Когато президентът Тръмп научи за тези разходи, спирането на производството последва бързо.
Историческата стъпка в Щатите не е изолирана. Канада премахна своя едноцентова монета още през 2013 г., Австралия се раздели с едно- и двуцентовите си монети още в края на 1980-те. Великобритания е извървяла същия път многократно: половин фартинг и полпенито. Закономерността е ясна: дребните монети отживяват своето.
За разлика от американския случай, в Европа ситуацията с 1- и 2-центовите монети не е изненада за никого. Националният паричен форум (NCF), създаден от германската Бундесбанк през 2024 г. и обединяващ търговците на дребно, банковите асоциации, инкасо компаниите и потребителските организации, проследява проблема от години.
Редовното европейско проучване Евробарометър, провеждано от Европейската комисия от 1974 г. насам, доставя красноречиви данни: над шест от десет европейски граждани подкрепят премахването на двете монети и въвеждането на задължително закръгляване на касовите суми до 5 цента.
| Позицията на Бундесбанк „Общите икономически и екологични разходи за производство, опаковане и транспортиране на 1- и 2-центовите монети са високи спрямо номиналната им стойност. Ако премахнем тези монети от обращение, паричните плащания в брой ще станат по-привлекателни за потребителите. Паричният цикъл ще стане по-устойчив и ефективен.“ – Burkhard Balz, член на Управителния съвет на Бундесбанк |
Въпреки че нито една страна членка официално не е забранила 1- и 2-центовите монети, редица държави са въвели практически решения чрез системи за закръгляване на цените при плащания в брой. При тях крайната сума се закръглява нагоре или надолу до най-близките 5 цента.
| СТРАНА | СТАТУС НА 1 И 2 ЦЕНТА | СИСТЕМА НА ЗАКРЪГЛЯВАНЕ |
| Белгия | В обращение, но рядко използвани | Закръгляване до 5 цента при плащане в брой |
| Естония | Спряно производство | Задължително закръгляване – последна страна, спряла сеченето им |
| Финландия | Технически в обращение | Търговците не са задължени да ги приемат |
| Ирландия | В обращение, но рядко | Закръгляване до 5 цента при плащане в брой |
| Италия | В обращение | Закръгляване до 5 цента при плащане в брой |
| Нидерландия | Спряно производство | Задължително закръгляване до 5 цента |
| Словакия | Рядко в обращение | Закръгляване до 5 цента при плащане в брой |
| Германия | В обращение | Обсъжда се законова мярка; NCF настоява за унифицирано ЕС правило |
| Останали членки | В нормално обращение | Без специални правила за закръгляване |
Икономическата логика срещу 1- и 2-центовите монети е убедителна. Производствените разходи надхвърлят номиналната стойност, превръщайки ги в субсидиран продукт за данъкоплатците. Транспортните и логистичните разходи добавят допълнително финансово натоварване към цялата верига на паричния оборот.
Екологичният аргумент е не по-малко важен. Добивът на мед и стомана, необходими за производство на монети, консумира значителни ресурси. Когато значителна част от монетите не се връщат в обращение, защото са натрупани в буркани и чекмеджета или просто изгубени, екологичният отпечатък на производството им е изцяло напразен.
Данните потвърждават тенденцията: двете монети се връщат в националните централни банки значително по-рядко в сравнение с по-едрите деноминации. Това означава, че голяма част от тях са трайно извадени от обращение, задържани от граждани или просто изхвърлени.
Срещу премахването им съществуват реални аргументи. Европейската централна банка (ЕЦБ) изразява загриженост за потенциални системни проблеми при закръгляването: в голям мащаб дори малки отклонения могат да доведат до значителни преразпределения в ущърб на потребителите.
Маркетинговите стратегии на търговците са изградени около психологически ценови прагове. Цени от вида 1,99 евро или 4,97 евро се обявяват да изглеждат по-ниски. Задължителното закръгляване ще принуди много търговци да преосмислят ценообразуването си изцяло, което изисква значителни административни усилия.
Благотворителните организации изразяват опасения, че монетите за дребни суми имат важна роля в даренията: кутиите за дарения в магазините, черквите и обществените места събират именно тези малки монети. Премахването им може да засегне значително приходите от ситуационни дарения.
Не на последно място стои въпросът за социалната справедливост. Хората, зависими изцяло от пари в брой, включително по-възрастните граждани и социално уязвимите групи, могат да усетят по-остро ефектите от закръгляването. Ако системата е непрозрачна, закръгляването нагоре може трайно да ги ощети.
Историята на паричните системи е наситена с примери на монети, отпаднали поради загубена икономическа роля. Великобритания е премахнала последователно 1/3 фартинг, половин фартинг, фартинга и полпенито. В САЩ половин цента изчезна, следван от едроформатния цент и накрая от медния цент.
Всеки път процесът е бил съпроводен с носталгия и опасения, но всеки път обществото се е адаптирало без видими последствия. Новозеландският долар, канадският цент, шведската ора – всички те са намерили своето място в историята, без икономиката да усети продължителни щети.
Въпросът пред ЕЦБ и националните правителства не е дали да се случи, а кога и как. Координираното общоевропейско решение би елиминирало проблемите с трансграничните плащания и би изпратило ясен сигнал за еднакви правила в еврозоната.
За нумизматите премахването на 1- и 2-центовите монети носи интересни перспективи. Монетите от последните години преди официалната забрана обичайно придобиват колекционерска стойност, особено ако са в отлично монетно качество (UNC или proof).
Особено интересни стават монети с ниски тиражи. Естонските 1- и 2-центови монети, сечени ограничено преди страната да спре производството им, вече привличат интерес. Подобна съдба очаква монетите на България – влязла в еврозоната от 2026 г., страната ще сече свои евромонети, включително 1- и 2-центови, но броят им може да бъде ограничен с оглед на европейските тенденции.
Proof комплектите и нумизматичните набори, съдържащи 1- и 2-центови монети от страни, преустановили или ограничили производството им, вече се търсят активно на международния нумизматичен пазар.
Към момента Европейската централна банка запазва правото на финалното решение. Загрижеността за системни проблеми при закръгляването, маркетинговите ефекти и уязвимите групи задържа общоевропейска забрана. Въпреки това натискът се засилва: от национални централни банки, от потребителски организации и от самите данни за монетите, трайно напуснали обращение.
Най-вероятният сценарий е поетапен: все повече страни ще въведат закръгляване, производството ще намалява, докато физическото присъствие на монетите в ежедневието спадне до незначително ниво. Официалната забрана ще дойде, когато реалността вече я е изпреварила.
