За повечето хора евро монетата в ръката струва точно това, което пише на нея — 1 цент или 2 евро, нищо повече. Но сред милиардите евромонети, пуснати в обращение от 2002 г. насам, се крият и екземпляри, за които колекционерите са готови да платят десетки, стотици, а понякога и хиляди пъти номиналната им стойност. Разликата рядко е случайна — тя се дължи на съвсем конкретни и проследими фактори: държавата издател, годината, тиражът и състоянието на монетата.
Преди да стигнем до конкретните примери, си струва да изясним кое всъщност движи цената нагоре:
Тримата „малки играчи“ на еврозоната отговарят за голяма част от най-скъпите евромонети въобще.
Най-известният пример е монетата от 2 евро на Монако от 2007 г., посветена на паметта на принцеса Грейс Кели — бившата холивудска актриса, омъжена за княз Рение III. Официалният тираж е едва 20 001 бройки — изключително малко число за монета, теоретично предназначена за обращение — и точно затова тя редовно достига хиляди евро на търгове и в каталозите на дилъри, което я прави една от най-търсените съвременни евромонети.

Сан Марино следва подобна логика, макар и с малко по-високи тиражи. Възпоменателната монета от 2 евро от 2004 г., посветена на нумизмата Бартоломео Боргези — първата възпоменателна монета на държавата въобще — е сечена в 130 000 екземпляра. За едно десетилетие пазарната ѝ стойност е нараснала от около 50 на над 100–200 евро в добро състояние, а ранните санмаринови издания от 2004–2008 г. като цяло се търгуват със стабилна премия.

Ватиканът пък предлага един от най-необичайните случаи в цялата еврозона: комплекта монети от 2005 г., пуснат по време на т.нар. „sede vacante“ — периодът между смъртта на папа Йоан Павел II и избора на Бенедикт XVI. Тъй като по това време няма действащ папа, чиито образ да бъде поставен на монетите, лицевата страна носи вместо това герба на камерленгото на Католическата църква. Комплектът е с тираж от 60 000 броя. Важно е обаче да се отбележи, че ватиканските монети рядко наистина достигат до обичайно обращение — те се продават директно на колекционери и нумизматични търговци, така че шансът да попаднат случайно в нечий джоб е близък до нулев.

Малка част от истински ценните евромонети дължат стойността си не на държавата или тиража, а на технически пропуск при производството. Най-документираният пример засяга дизайна на картата на Европа върху общата страна на монетите. През 2007 г., когато се въвежда нова, разширена карта на ЕС, част от тиражите в Германия и Португалия по грешка продължават да използват старата карта — а Финландия допуска обратната грешка, отпечатвайки новата карта върху монети, датирани 2006 г. Подобни „объркани“ екземпляри се определят от нумизматите като т.нар. „мулета“ — комбинация от елементи, които не би трябвало да съществуват заедно — и заради ограничения си брой представляват интерес за сериозните колекционери.
Други типове грешки — двойни удари, силно изместени изображения, липсващи букви или звезди — се появяват спорадично във всички държави от еврозоната и обикновено изискват експертна проверка, преди да бъдат приети за автентични.
Един от най-упоритите митове в света на евронумизматиката е свързан с гръцката монета от 2 евро, 2002 г., носеща малка буква „S“ до годината. Историята зад буквата е напълно прозаична: Гърция се присъединява към еврозоната по-късно от останалите единайсет държави и не успява да отсече навреме достатъчно монети за въвеждането на еврото, затова възлага част от производството на монетния двор на Финландия — а „S“ идва от „Suomi“, финландското име на страната.

Проблемът е, че години наред обяви в интернет представят тази монета като рядка „грешка“, искайки за нея суми от порядъка на хиляди, дори над 16 000 евро. В действителност само от Финландия за Гърция са отсечени около 70 милиона екземпляра с тази буква — това е близо половината от целия гръцки тираж от 2002 г. за номинала. Според специализирани каталози реалната ѝ стойност в отлично, необращало състояние рядко надхвърля 5–10 евро. Историята е показателен пример защо всяка изненадващо висока цена, видяна онлайн, заслужава добра доза скептицизъм.
Ако искате да прегледате собствените си евромонети, най-надеждният безплатен ресурс е онлайн каталогът Numista, поддържан от общност от колекционери по света — там може да потърсите монета по държава, номинал и година и да видите официалния тираж и ориентировъчна пазарна стойност. Специализирани сайтове на дилъри и аукционни къщи също публикуват актуални ценови справочници, но с уговорката, че посочените суми са ориентировъчни, а не гарантирана продажна цена.
Ключови стъпки при преглед на монети:
Истината е донякъде разочароваща за мечтаещите да намерят съкровище в дребните си пари: по-голямата част от евромонетите в обращение струват точно толкова, колкото пише на тях. Истински ценните екземпляри идват почти изцяло от три извора — микродържавите с мизерни тиражи, редките технически грешки при сеченето и добре запазените ранни издания. Всичко останало, включително и доста от историите за „скъпоценни“ монети, обикалящи по форумите, е по-скоро продукт на завишени очаквания, отколкото на реална пазарна стойност. Все пак следващия път, когато получите ресто, един бегъл поглед към годината и държавата на монетата няма да навреди.