Български
За да се разбере тази монета, трябва най-напред да се разбере жената, на която тя е посветена. Людмила Живкова е дъщеря на дългогодишния партиен и държавен ръководител Тодор Живков и от началото на 70-те години на XX век заема поста министър на културата на Народна република България. Политическото ѝ издигане е бързо и значително: от 1975 г. тя е председател на Комитета за изкуство и култура с ранг на министър, от 1976 г. — член на Централния комитет на БКП, а от 1979 г. — член на Политбюро, най-висшия партиен орган на страната. Успоредно с това тя е народен представител в VII (1976–1981) и VIII (1981) Народно събрание, което я нарежда сред най-влиятелните политически фигури на България от края на 70-те и началото на 80-те години — далеч отвъд ролята на обикновен министър на културата.
През краткия си, но интензивен управленски период тя инициира и организира няколко мащабни културни и обществени проекта: тържественото честване на 1300-годишнината от основаването на българската държава, изграждането на Националния дворец на културата в София, както и домакинството на България на Международната детска асамблея „Знаме на мира“, провеждаща се под егидата на ЮНЕСКО и УНИЦЕФ.
Людмила Живкова умира при не напълно изяснени обстоятелства на 16 юли 1981 г., на 39-годишна възраст. Само година по-късно, през 1982 г., Българската народна банка emitира две възпоменателни монети, посветени на нейната памет — с номинали 5 лева и 20 лева — по повод 40 години от нейното рождение и домакинството на детската асамблея в София. Двете монети не са еднакви по метал: докато 20-левовата е сребърна, 5-левовата е сечена от медно-никелова сплав (Cu-Ni), с тегло 16,24 г, диаметър 34,2 мм и назъбен гурт, при тираж 20 000 броя.
Стандартният, официално пуснат в обращение вариант на монетата има следните характеристики:
На лицевата страна в горната част е разположен държавният герб на Народна република България, под него — номиналът „20“, а вляво — годината на емисия „1982“. Околовръст текстовете гласят „НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ“ и „ЛЕВА“.
На обратната страна е изобразен портретът на Людмила Живкова в профил, а вдясно от него, на два реда, са изписани годините „1942“ и „1982“ — годината на раждане и годината на емисията. Околовръст текстът гласи „ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА • АСАМБЛЕЯ • ЗНАМЕ НА МИРА •“.
Освен описания по-горе регулярен вариант, съществува и втора, значително по-рядка разновидност на монетата. При нея лицевата страна е изменена: от лявата и дясната страна на числото „20“ са добавени две допълнителни емблеми — вляво емблемата на детската асамблея „Знаме на мира“, а вдясно — официалната емблема на УНИЦЕФ (Детския фонд на Организацията на обединените нации). Тиражът на този вариант е неизвестен, но е несравнимо по-малък от този на регулярната емисия.
Според изследвания на българската нумизматична общност тази монета е всъщност пробна (пилотна) серия — предварителен вариант, изсечен през 1981–1982 г. преди окончателното одобрение на дизайна за масово производство. Именно в тази пробна версия дизайнерският екип е включил и трите емблеми — на НРБ, на „Знаме на мира“ и на УНИЦЕФ — вероятно с намерение да подчертае международния патронаж на детската асамблея.
Използването на емблемата на УНИЦЕФ върху пробната монета обаче се оказва проблематично от юридическа гледна точка. Емблемите на международни организации от системата на ООН са защитени и тяхната употреба изисква изрично разрешение и заплащане на лицензионна такса от страна на емитента. Според сведения от българските нумизматични среди, България не е заплатила необходимия лиценз за използване на емблемата на УНИЦЕФ, което довежда до отпадането на този дизайн от масовото производство. Затова окончателната, регулярна емисия от 10 000 броя излиза без спорните емблеми — само с герба, номинала, годината и портрета на Живкова — докато вариантът с емблемите остава изолиран пробен епизод, но незапланувано се превръща в една от най-издирваните грешки/куриози на българското социалистическо монетосечене.
Остава открит въпросът как въобще са оцелели екземпляри от една спряна, юридически проблемна пробна серия, вместо да бъдат унищожени изцяло. Сред нумизматичната общност се коментира хипотезата, че част от отсечените бройки не са били бракувани, а раздадени по неофициален път като подаръци на чуждестранни делегати или т.нар. „посланици на мира“ — деца и официални лица, участвали в детската асамблея през 1981–1982 г. Ако тази хипотеза е вярна, тя обяснява едновременно изключителната рядкост на монетата и начина, по който отделни екземпляри са напуснали официалните канали на монетния двор и са достигнали до частни колекции с десетилетия по-късно.
Разликата в редкостта между двата варианта се отразява драматично в пазарните им цени (посочени в евро по фиксирания курс 1,95583 лв. = 1 евро, използван при въвеждането на еврото в България):
Известният български нумизмат Костадин Везьов включва тази монета в своята класация на десетте най-редки български монети, като ѝ отрежда 6-то място — непосредствено след легендарната сребърна 2-левова монета с лика на цар Фердинанд от 1916 г., която оглавява класацията.
Монетата с Людмила Живкова и емблемите на УНИЦЕФ се нарежда сред групата така наречени „куриозни“ емисии на Народна република България — монети, около чието производство възникват грешки, спорове или нестандартни обстоятелства, правещи ги нумизматично забележителни отвъд обичайната им функция на платежно средство или възпоменателен предмет. Наред с други подобни случаи от периода на социалистическото монетосечене, тя илюстрира как политически, културни и юридически фактори могат да оставят траен отпечатък върху историята на една, на пръв поглед, стандартна възпоменателна монета.
Показателно за общата „нестабилност“ в контрола върху монетните емисии от онзи период е и друг куриоз, свързан пряко с инициативите на Людмила Живкова. По повод честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава — другият голям неин проект — Българският монетен двор пуска пробни емисии от 1 и 2 стотинки. При изработката им обаче реверсът не е сменен навреме спрямо новия дизайн, в резултат на което са отсечени само 20 броя погрешни монети от 2 стотинки и 137 броя от 1 стотинка. Днес тези бройки също се смятат за ценени нумизматични куриози и допълват картината на неколкократните административни и производствени пропуски, съпътствали честванията, свързани с името на Живкова.
Монетата от 20 лева 1982 г., посветена на Людмила Живкова, е показателен пример за преплитането на лична биография, държавна политика и международен протокол в едно-единствено нумизматично произведение. Докато регулярната ѝ версия увековечава паметта на инициаторката на детската асамблея „Знаме на мира“ по конвенционален и одобрен начин, пробният вариант с емблемите на УНИЦЕФ разказва друга, по-любопитна история — за амбицията на българската държава да подчертае международното признание на своята културна инициатива и за юридическата пречка, която в крайна сметка осуетява това намерение. Именно тази комбинация от историческа значимост, художествено изпълнение и административен куриоз прави монетата един от най-обсъжданите и издирвани обекти сред колекционерите на българска нумизматика от периода на НРБ.
