ФАЛШИФИКАЦИЯТА НА МОНЕТИ КАТО НУМИЗМАТИЧЕН ПРОБЛЕМ

Фалшифицирането на монети е толкова старо, колкото и самото монетосечене -то се появява почти веднага след като първите царе на Лидия започват да секат стандартизирани парчета електрон през VII век пр.н.е. За нумизматиката темата за фалшификацията не е странична, а е самостоятелен и изключително важен предмет на изследване, защото засяга едновременно историята на монетното дело, технологията на производство, правото, икономиката и съвременния колекционерски пазар. Тази статия разглежда фалшификацията на монети в дълбочина -от историческите ѝ корени, през класическите и съвременните методи за подправяне, до техниките за разпознаване и действащата нормативна уредба в България.

Какво разбира нумизматиката под „фалшификация“?

В нумизматичен план фалшификацията на монети има две принципно различни лица, които науката разграничава внимателно:

• Парично (циркулационно) фалшифициране -изработване или подправяне на монети с цел те да бъдат пуснати в обращение и приети от хората като законно платежно средство, въпреки че не са издадени от оправомощена държавна институция или не съответстват на обявените проба и тегло.
• Нумизматично (колекционерско) фалшифициране -изработване на неавтентични екземпляри с цел продажбата им на колекционери и инвеститори като редки, ценни или автентични исторически монети, при които печалбата идва не от номинала, а от многократно по-високата пазарна/колекционерска стойност.

Отделно от престъпната фалшификация нумизматиката разграничава и т.нар. монети-подражания и официални реплики -изработвани открито като копия с образователна или сувенирна цел, обикновено обозначени изрично като такива, които не са предназначени да заблудят купувача.

Историческите корени на фалшификацията

Фалшифицирането на монети е документирано още в най-ранните столетия на монетосеченето. Дори лидийският цар Крез -този, чието име древните гърци свързват с приказно богатство -е обвиняван в пускане на монети с по-ниско съдържание на злато от обявеното. Занаятчиите-монетари в древността често били свободно скитащи специалисти, които предлагали услугите си на различни владетели; тъй като сеченето на собствена монета било въпрос на престиж за всеки владетел, професията им била едновременно почитана и доходна -а именно това създавало изкушение за злоупотреба чрез тайно добавяне на неблагородни метали в разтопеното злато или сребро.

Тъй като ръчно кованите монети никога не са били напълно еднакви по форма и тегло, най-простият исторически способ за измама е бил обрязването (остъргването) на монетата -изрязване на малки количества метал от ръба ѝ, който след претопяване е позволявал изработката на нови монети „от нищото“. Именно тази практика по-късно налага въвеждането на назъбения ръб (гурт) като защитна мярка -всяко отклонение от оригиналния му вид веднага издавало опит за манипулация.

Аргироскопите -първите експерти по разпознаване на фалшификати

В древния свят проверката на автентичността на монетите се осъществявала предимно чрез сетивата -подмятане в ръка за преценка на теглото, захапване със зъби за проверка на еластичността на метала, и вслушване в звука при удар. Тъй като тези методи били несъвършени, за арбитър при спорни сделки често викали т.нар. аргироскоп -специалист, чиято професия се смятала за една от най-почетните, но и най-несигурните в древния свят. Аргироскопите присъствали на важни търговски сделки и съпровождали царе и пълководци по време на военни походи, за да следят победените да изплащат откупите в истинско, а не във фалшиво злато.

Наказания през вековете

Правото на монетосечене във всички обществени формации е било запазвано изключително за държавата и е било охранявано с най-строги наказания. Още законите на атинския законодател Солон (634–559 г. пр.н.е.) предвиждали тежки санкции за фалшификаторите. През Средновековието в много държави се стига до смъртно наказание, често предхождано от продължителни мъчения. В Османската империя фалшификаторите били унижавани публично -с бели гугли с рога, качвани заднешком на магаре и разкарвани из площада пред тълпата, а в Япония били разпъвани на кръст. Красноречив пример е надпис върху тибетска монета от XIV век: „Който фалшифицира монета или я пусне в обращение, се обезглавява!“

Класически методи на фалшифициране

Историческата практика познава няколко основни техники за подправяне на монети, много от които остават актуални и днес в модифициран вид:

• Обрязване (остъргване) на ръба -премахване на тънък слой благороден метал от периферията на автентична монета, с последващо претопяване на събрания метал.
• Понижаване на пробата -тайно добавяне на неблагородни метали (мед, олово) към разтопеното злато или сребро преди отливането на монетата, при запазване на външния вид и приблизителното тегло.
• Монети фуре -изработване на монетно ядро от евтин метал (мед, олово, желязо), покрито отгоре с тънък слой сребро или злато. Древните гърци умеели да изковат златен лист с дебелина едва 0,09 мм, което правело подобни фалшификати изключително трудни за откриване по външен вид и дори по тегло. Практиката е позната от древна Елада и от Александър Македонски, използвана е масово при римските републикански денари и в императорския период на Византия, и се среща с различни форми чак до близкото минало.
• Незаконно контрамаркиране -поставяне на допълнителен държавен или владетелски знак върху вече съществуваща монета с цел ѝ придаде нова, невярна легитимност или по-висока стойност.

Съвременна фалшификация на колекционерски монети

Докато класическата циркулационна фалшификация цели измама при плащане, съвременният нумизматичен пазар се сблъсква предимно с фалшификация, насочена към колекционери и инвеститори -при която мотивът е несравнимо по-висока печалба, тъй като редки антични, средновековни или възпоменателни монети могат да струват стотици или хиляди пъти повече от номинала си.

• Лети копия -изработени чрез отливане в силиконова или гипсова форма, взета директно от автентична монета. Разпознават се по характерни мехурчета по повърхността, леко „подпухнал“ или заоблен релеф и типичен „шев“ по обиколката на ръба, където двете половини на формата са били съединени.
• Галванопластични копия (електротип) -изработват се чрез електролитно отлагане на метал върху восъчен или метален калъп, а след това двете половини (лице и опако) се съединяват -често с кухина или различен метал във вътрешността, откриваема при претегляне или разрязване на ръба.
• Ударни фалшификати с изработени наново щемпели -най-опасната категория, тъй като се произвеждат чрез същата технология на удар като оригинала, но с новоизработени, а не автентични щемпели. Разкриват се единствено чрез задълбочена диагностика на щемпела -сравнение на микроскопични детайли на буквите, короните и портретите с известни автентични екземпляри.
• Модифицирани автентични монети -вземане на истинска, но по-евтина монета и прибавяне или променяне на детайл (например пренабиване на по-рядка дата, добавяне на монетарен знак), с цел тя да бъде продадена като много по-рядък и скъп вариант.
• Изкуствено патиниране -нанасяне на химически или термичен, изкуствен слой патина върху съвременно изработена или неправилно почистена монета, за да изглежда тя старинна и непокътната.

Как се разпознава фалшива монета

Разпознаването на фалшификат рядко разчита на един-единствен признак -по правило се комбинират няколко независими проверки, тъй като добре изработена имитация може да заблуди по един показател, но почти никога -по всички едновременно.

При съмнение за особено ценна или рядка монета, най-сигурният подход остава изпращането ѝ за професионална експертиза и сертификация в специализирана лаборатория или в международно призната сертифицираща компания (напр. NGC или PCGS), които разполагат както с обширни бази данни за известни автентични щемпели, така и с апаратура за неразрушителен химичен анализ.

Монети с ювелирен характер

Важно е да се направи разлика между престъпна фалшификация и т.нар. монети-копия, чиято практика възниква още в епохата на Ренесанса, паралелно със засиления интерес към събирането на антики. За разлика от истинските фалшификати, сувенирните монети обикновено са изработвани изцяло от благородни метали, без намерение да заблуждават относно автентичността на конкретния екземпляр, а като по-скоро артистично или изследователско възпроизвеждане на познат тип монета. Днес много такива монети самостоятелна историческа и художествена стойност и се колекционират като отделна категория, стига да са ясно обозначени и да не се предлагат измамно като оригинали.

Допълнителни исторически сведения за фалшифицирането

Историческите сведения за фалшифицирането показват колко тясно то е свързано с развитието на монетарството.

В древността скитащи занаятчии-монетари предлагали услугите си на различни владетели. Контролът върху благородния метал създавал предпоставки за злоупотреби чрез добавяне на мед и други метали към разтопеното злато или сребро. Този тип измама е труден за установяване само по външния вид на монетата.

Поради естествените различия във формата и теглото на ръчно отсечените монети най-простият способ бил обрязването на монетата. От периферията се отнемали малки количества метал, които след това се претопявали и превръщали в нови монети.

Особено разпространени били монетите с ядро от по-евтин метал, покрито със злато или сребро. Древните гръцки майстори умеели да изковават златен лист с дебелина около 0,09 мм. Това позволявало изработването на имитации, които по форма и тегло трудно се различавали от истинските екземпляри. Този тип фалшификати се свързва с нумизматичния термин „монети фуре“.

Практиката се пренася и в Рим. В древността са налагани тежки наказания за фалшификаторите и посочва законодателни мерки от времето на император Диоклециан. Според публикацията държавата насърчавала разобличаването на фалшификатори чрез обещание за свобода на роб, който залови или разкрие такъв престъпник.

Несъвършенството на древните методи за проверка наложило развитието на специализирана експертиза. Търговците преценявали теглото, звука и еластичността на метала, а при спор се обръщали към аргироскоп. Тези специалисти участвали във важни търговски сделки и съпровождали владетели и военачалници при сделки и плащане на откупи.

Наред със звуковата проверка се прилагали везни, внимателно изследване на изображенията и надписите и т.нар. пробен камък. Чрез следата, оставена при драсване на монетата върху подходящ камък, се правела преценка за чистотата на златото или среброто. Тези практики показват, че още в древността автентичността се оценявала чрез съчетаване на няколко признака.

Историческата справка описва сурови наказания за фалшифициране в различни епохи и държави. Сред посочените примери са смъртни присъди в Рим, тежки телесни наказания в средновековна Европа, публично унижаване на фалшификатори в Османската империя и разпъване на кръст в Япония. Посочен е и надпис върху тибетска монета от XIV век, който предвижда обезглавяване за фалшифициране или пускане на фалшива монета в обращение.

Съвременните аналитични методи значително разширяват възможностите за експертиза. Публикацията посочва радиоактивационния и неутронния анализ като методи, при които не е необходимо да се отделя материал от монетата за изследване. В съвременната нумизматика тези подходи се допълват от инструментални методи като рентгено-флуоресцентен анализ, микроскопско изследване и анализ на щемпела.

Фалшификатите имат и научна стойност. Изследването на тези монети дава сведения за бита и икономическите отношения, познанията за свойствата на металите, уменията за изработване на сплави и техническото развитие на обществата, които са ги произвеждали.

Темата има особено значение за българската и балканската нумизматика. Историческата справка обръща внимание на монетосеченето на тракийските владетели, македонските царе, римските монетарници, келтските групи и средновековните български владетели. Посочва се и значението на Сердика като важен център на римското монетосечене.

Правна уредба на фалшифицирането на пари в България

Съвременното българско законодателство третира фалшифицирането на монети (и банкноти) като тежко престъпление против финансовата, данъчната и осигурителната система на държавата. Наказателният кодекс предвижда конкретни състави и санкции:

• Чл. 243 НК -за подправяне или изработване на неистински парични знаци (банкноти или монети) се предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години.
• Чл. 244 НК -разпространение или използване на подправени парични знаци, като деецът знае, че са неистински, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 8 години.
• Чл. 245 НК -държане, пренасяне или пускане в обращение на подправени парични знаци при по-леки форми на съпричастност се наказва с лишаване от свобода от 1 до 3 години.

Важен принцип, който важи и за обикновените граждани: ако някой добросъвестно получи фалшива монета или банкнота, без да знае за нейния неистински характер, той не носи наказателна отговорност, но също така няма право съзнателно да я използва повторно -това вече би съставлявало престъпление.

На международно ниво основополагащ документ в тази област е Женевската конвенция за преследване на подправянето на парични знаци от 1929 г., по която България е страна, а сред водещите разследващи органи на национално ниво в тази сфера е Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП).

Ролята на нумизматиката в борбата с фалшификацията

Именно защото фалшификацията представлява реална заплаха както за паричното обращение, така и за доверието в колекционерския пазар, нумизматиката като наука разработва и поддържа систематизирани бази данни за автентични щемпели, монетни тегловни стандарти и характерни признаци на познати серии фалшификати. Тази експертна база е основа за дейността на музейните нумизматични кабинети, на сертифициращите компании и на съдебните вещи лица, призовани да установят автентичността на изземвани при разследвания монети.

Фалшификацията на монети е неразделна част от историята на самото монетосечене, като тази незаконосъобразна дейност се появява едновременно с първите лидийски статери и продължава да се развива паралелно с всяко технологично усъвършенстване на монетното производство, от ръчното отсичане с чук и щемпел до съвременните прецизни леярски и галванопластични техники. За нумизматиката темата е двойно значима: от една страна, изследването на историческите фалшификати разкрива ценна информация за икономическите условия, занаятчийските техники и правния ред на дадена епоха; от друга -способността да се разпознае съвременен фалшификат е гаранция за доверието в целия колекционерски и инвестиционен пазар на монети. Съчетанието от историческо познание, технически методи за анализ и действаща правна рамка остава единственият надежден начин тази хилядолетна „сянка“ на монетното дело да бъде държана под контрол.